автор: misteriavechna

Скъсявам лудост и дистанция,
сближавам несъвместими частици,
лепя детайли неслепваеми, с чар,
пресичам поличби и зли предсказания.

Сплитам въжета от бури и огън,
изкачвам водовъртежи бездънни,
подпирам високите хребети с рамо,
разтърсвам дълбоките ями.

С вкус от сълза на реса,
омайвам сърдитите дяволи,
събличам загнили одежди,
на потънали пресушени надежди.

Вулкани раздразнени приспивам с напеви,
гневни виелици церя с пчелен мед,
налагам компреси на гнойни видения,
а гърбици счупени замазвам с мехлем.

Утолявам жадни джуджета с лунен чай,
гладни еднорози храня с юфка,
рошавите феи са на непрестанна диета
и се нуждаят от капки за сини очи.

Червените шапки заплитам от слама,
в бримките вплитам семена на цветя,
щастливите внучки отиват при бабите,
на главиците винаги с букет многоцвет.

С кафето си радвам и пеперудите,
любопитни присядат край мен на шура,
изгризат ли до шушка бисквитите,
отлитат по своите важни дела...

Прости умения, с нюх, всяка жена усвоила,
без да е карала курс за магьосница,
владее невидима сила,
и движи света!