автор: Angelche

Обърнах гръб на срутени мостове
по горската пътека ще вървя,
да забравя леденият студ на камъка,
да усетя топлината на зелената гора.
Загърбих всичко в мене счупено,
издраскано от пошлост, наранено,
сега в зеленина обгърната, усмихнато
напред ме води слънцето червено.
Напред, там където хоризонта
в пламъци изгаря моите въздишки
и мами всичко отначало да започна
да вържа скъсаните тънки нишки.
Там птиците допяват свойта песен
и казват, че светът е хубав и красив
и вятърът във клоните нашепва- лесно е,
лесно е да се усмихнеш и да продължиш.
Вървя напред зората да посрещна
и изгрева за нов живот и за любов,
да мина през река, да бъда бряг отсреща
от извора да пия свят вълшебен, нов.