автор: Albatros

... най-вероятно е печал това, което предстои ми,
да пукна, както съм живял – мехурче в блатна кал от рими,
да ми се чудят векове девойчици, деца и внуци,
и думата ми да снове в словесен кър от прах и буци,
недоизказан, премълчан, предъвкан в книгите премъдри,
учителката – в своя план, брадата ми с маша да къдри,

турист на каменния кей след мене рими да събира –
и в някой варненски музей да гледа халбата ми с бира,
да хапят върху мен молив литературните критици,
а аз да си летя – по-жив! – дори от прелетните птици,
да пея – смешен идиот – и вълноломът да се кърти! –
защото пред такъв живот бих предпочел хиляда смърти.