автор: LeoBedrosian

Вероятно мнозина от вас се чувстват объркани, когато искат да разберат значението на термини, като Homo habilis, Homo erectus, или съвременния термин Homo Sapiens Sapiens. Въпреки, че Антропологията е представена, като една мистична, затова и толкова привлекателна наука, която може да даде отговор на много съвременни въпроси сложността на материята ѝ, представена с множество неразбираеми латински термини може да подейства доста обезкуражително на съвременния лаик.
Признавам си, че и аз мислех, че изправянето на човека, представено най-точно с термина Homo erectus е предшествало придобиването на сръчност и използването на инструменти. Последния учените наричат Homo habilis.

Разбира се, че всички тези теории, около произхода и развитието на съвременния човек в една или друга степен си остават несигурни теоретични хипотези, но това съвсем не ги прави по-малко любопитни. За съжаление в много от случаите тези хипотези лесно се израждат в псевдонаучни трудове, които много лесно спекулират с желанието на човека да научи нещо повече за себе си и се използват умело за манипулиране на същия този изстрадал и слаб сапиенс.

И така, кое движи развитието на човека? Кое е онова, което го тласка да търси постоянно по-добри условия и да се променя себе си, или да променя заобикалящия го свят. Несъмнено голяма роля играят вродените атавизми, като сред тях най-силни са онези, които служат за целите на оцеляването и продължаване на човешкия род. И ако навремето (никой не знае кога, а може само да се предполага) развитието на сръчността е способствало да се увеличат и разнообразят източниците на ресурси, то променящите се жизнени условия (хабитат), изразяващи се в увеличаване на тревистите савани, за сметка на горите са принудили човека да се изправи на задните си крайници, за да продължи да се придвижва толкова ефективно, както го е правила маймуната сред дървесната джунгла. И ако представителя на първото развитие се явява споменатия вече Homo habilis, то втория споменат антропологичен вид, в лицето на Homo erectus е естественото му продължение.

На всички е известна причината за появата на третия голям клон в Антропологията, според някои и последния известен за сега човешки вид. И макар на доста други места да съм споменавал, ще отбележа отново, че все по сложната обстановка и бързо променяща се жизнена среда са довели до необходимостта изправената маймуна, която вече си е служила с някои примитивни оръдия на труда да развие способността си да осмисля, запомня и възпроизвежда вече наученото в редица сложни жизнени ситуации. Така тя е развила главния си мозък и се е стигнало до възникването на познатия на всички Homo Sapiens, демек, Разумен човек. Това ли е последния човешки вид? Спрял ли е своето развитие човека или продължава смело напред. Нима това състояние на вида ни е онзи завършена стадии, който може да се каже, че е толкова задоволителен, че няма друга алтернатива и по-нататъшното му развитие е едно неразумно пилеене на ресурси?

Едва ли. До тук видяхме, че онова, което е тласкало човешкото развитие е нуждата от неговото оцеляване и продължение на рода. Явно това е една генетична нужда, която единствено може да се каже, че е безалтернативна и изначална. Според някои тя дори не е само човешка, дори не е изобщо човешка, а е плод на едни по-висши стремежи и желания, на едно или няколко по-съвършени, нетленни и необозрими същества. Тук няма да разглеждам божествеността и нейните проявления, а ще се опитам да дам един прагматичен отговор на въпроса в каква посока се развива човека и има ли алтернатива на неговата разумност.

Мнозина биха ме заклеймили в опита си да омаловажа човешката разумност, като средство за оцеляване. Но това, което казвам е, че развитието на главния мозък е само едно от условията, за продължаване на живота. Вярно, че е много важно условие, но в никакъв случай не трябва да го възвеличаваме в такава степен, че то да служи като аргумент за определянето ни като едни по-висши и съвършени същества в заобикалящия ни свят. Още по-малко да ни дава основание за някаква фалшива претенция за божественост. Ще дам един пример. Ако преди шестдесет и пет милиона години по някакво злощастно стечение на обстоятелствата не бяха изчезнали по-голямата част от царството на влечугите и те бяха запазили своята хегемония, то в интелектуалното съзнание на света вероятно бог щеше да бъде с люспи и дълга опашка, а не белобрад руменобуз старец. Просто динозаврите не са имали своя шанс да продължат своето развитие и света е оставен на милостта на дребните, приспособими и пъргави мишлета, бозаещи от майките си, от които сме се пръкнали и ние.

Но какво стана с нашия сапиенс. До къде я докара със своя разум и на къде ще отведе тая способност за себеосмисляне и трезва преценка? Е, всички виждаме до къде сме стигнали. Не може да има съмнение, че разумността също еволюира и то напоследък с едни бесни темпове. Искаме или не развитието е факт и Сапиенса става все по-ненужен като средство за оцеляване. Имам в предвид способността на човек да мисли. Че защо да напъваме излишно сивото си мозъчно вещество, щом вече почти сме създали изкуствен интелект, който ще се грижи за тоя процес? При това, той ще го прави съвсем безпристрастно и по заложени от нас закони. Нима не сме работили за това цял живот? Защо тогава сме се бъхтили, ако ще трябва да взимаме някакви досадни и изискващи цялото ни умствено усилие решения?

Биологичния разум умря! Да живее Играещата материя!

С други думи сме свидетели на все по ескалиращия преход от Homo Sapiens към Homo Ludens! От мислещ към играещ човек, който се забавлява, твори, мечтае и въобще си прекарва страхотно времето. Че какво по-хубаво от това!? Възможностите за забавления нарастват главоломно. Усилията на все по-голяма част от човечеството са насочени в тая посока. Дори биологичното и видово оцеляване започват да се подчиняват на изискването за едно приятно и разнообразно прекарване на времето. Застаряващото общество може и да е подложено на генетичен тероризъм, но затова пък някои раси с жълт цвят усилено се трудят върху увеличаване на популацията.
Затова, да живее играта и удоволствието! Ето как е поставена основата на съвременния вид – Homo ludens и неговите най-късни вариaции, върху които ще се спра по-долу.

В нашия разказ пропуснахме да отбележим и една, сравнително не толкова нова, но устойчива и прогресираща вариaция на човешкия вид. Говоря за Homo urbanis и атавистичното стадно чувство на човека, каращо го постоянно да търси сигурността на обществото. Но тъй като тая характеристика се открива във всеки един род Homo, то тя не представлява такъв интерес и за целите на моята студия ще я пропусна.

Нека да видим, коя е оная черта в човешкия вид, която напоследък набира все по-голяма скорост и бесни темпове на развитие. Мисля, че всички ще се съгласят, че човек е социално животно. Освен това, маймуната винаги е била плашлива и като такава се е стремяла да чуе, види и помирише колкото се може по-голяма част от заобикалящия я свят. Това любопитство и чувство за общност несъмнено са свързани с оцеляването и комфорта на съществуване. Затова е разбираемо желанието на маймуната да развие своите комуникативни умения и начините по които да се свързва с околния свят. Един от най-големите ефекти от това желание е развитието на речта, а по-късно и на писмеността. Вероятно това е и най-голямата революционната крачка на човека, въпреки, че една голяма част от живото царство също са развили своите оригинални начини за комуникация. Тук на помощ се е притекъл въздесъщия човешки разум, който се е усъвършенствал в асоциативно мислене и обмяна на информация и определено е дал някои големи предимства на хората пред останалото животинско царство. Комуникационните умения са повлияли на всички човешки дейности и то в една геометрична прогресия, като са способствали за развитието на все повече човешки умения и разширяване на способностите ни. От там съвсем не е чуден съвременния технологичен напредък със своите бесни темпове. Разбира се, че напредъка в другите човешки дейности съвсем не за пренебрегване, но кой го е грижа за обществото, щом самия той е задоволен материално и може да си позволи да играе на воля. Освен това знае всичко, или почти всичко и може да си позволи един лесен и безгрижен живот. Вече няма тайни, а светът е на разстояние един клик с мишката. Буквално всички се давим в информация и не малко вече са се удавили в тая лепкава и не рядко гнусна и задушлива материя. Вече се чува за информационна диета, живот без мрежата и самоволно отказване от повечето информационни канали.

Но вида е получил своята генетична малформация и е късно. Homo Chertior – Информирания човек е толкова зависим от информацията, че лишен от нея не може да живее. Генът info е толкова дълбоко вплетен в хромозомите му, че без него той би се разпаднал до оная първична биологична материя, на която ще са ѝ нужни още няколко десетки милиарда години, за да се организира в първата елементарна жива клетка. Ако разгледаме основите на тая човешка информираност, то биха се появили някои и то основателни съмнения относно нуждата от нея за целите на оцеляването. Тогава обосновано ли е формулирането на един нов вид, който спокойно би оцелял и без главната си характеристика? Нека разгледаме промените, които внася тая характеристика във вида човешки.

На първо място можем да дефинираме формирането на обществото. Общуването, комуникацията е в основата на едно общество. Агората в Елада, Форума в Рим, Събранието на различни представители, като Сенат, Парламент и редица други обществени структури са в основата на общественото устройство, а общуването в и извън тях формират обществото. Личното присъствие и обмяната на информация са в корените на тоя процес. И когато тая обмяна се формира по един толкова улеснен и разнообразен от технологиите начин, то несъмнено това допринася и за формирането на личността и вида. Улесняването на добиване и разпространяване на информация има, както положителни, така и чисто отрицателни човешки черти, защото се улеснява както полезната и правдивата, така и фалшивата, подвеждаща и манипулативна информация. От човека се иска да обладае способността да филтрира и да преценява правилно качествата на тая информация. За сега и най-висшия технологичен изкуствен разум не може да замени тая човешка преценка.

Друга черта, която формира улеснения начин на комуникация е възможността човек да се покаже, да изтъкне своите особености и да изкаже мнението си по даден въпрос. И човека се възползва веднага и безусловно от предоставената му възможност без да има значение дали има да каже нещо, или не. Тук нещата се израждат до едно всеобщо шумене, един „брум“, който е непродуктивен и който най-често замаскира ценната и важна информация, заглушава я. Остава надеждата, добрия стар Разум да надделее и чукча да бъде повече читатель, отколкото писатель. Все повече съвременни Homo chertior бъркат способността да се комуникира с възможността да изразят свободно и необезпокоявани своята посредственост. И ако открилата се нова възможност е разбираема, то продължаващото агресивно деклариране на посредствеността, след като не е получила обществен отзвук буди все по-основателни съмнения относно разумността на комуникиращите.

Светът се променя все по-динамично и не би било чудно, ако Осведомения и комуникиращ човек не се изроди в нова форма и това стане съвсем скоро. Перспективите са многобройни, като можем да споменем Космoполитен човек(Homo univeraslis), роботизиран човек(Homo mechanica) или дори клониран човек(Homo cloned), който няма да познава майка си и баща си. Но всички те са за предпочитане пред вида Мъртъв човек(Homo mortalis), който аз силно се надявам да избегнем.