автор: stambol

Като смачкан небрежно тапет,
не видял ни сапун, ни ютия,
неусетно на петдесет и пет
съм затънал в проблеми до шия...

Побелял, помъдрял и прозрял,
че безценното време изтича.
А сърцето - закърпен парцал
е забравило как да обича...

Осъзнал първородния грях -
в алкохола намирам утеха...
И денят ми - виновен и плах
си пълзи под венчалния чехъл...

Яхнал своя оръфан матрак,
от кошмари съня ми разбит е.
Не простата ме мъчи, а как
ще погледна жена ми в очите...

Как ще кретам болнав и беззъб
между кръчми, семейство и скука.
Как ме влачи животът на гръб
като бреме ... На кой ли му пука?!.