автор: RockAround_theC_l_ock

Говореше често за бунт, за борба,.
кат за една ближна обща веселба,.
часът на която беше неизвестен;.
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
"Епопея на забравените"

Как да признаем, че сгрешихме, Дяконе?
Пътуваме в разнопосочни влакове –
различно виждаме света и не разбираме,
напразно че живеем и умираме.
Че в нас е времето, но в него ли сме ние?
Свободни, в пясъка главите си да крием,
когато власт купуват... и – господство,
понякога по-страшно и от робство!

Към свобода ли тръгнахме, Апостоле?
По грешен път – с окрадените мȯстове?
Крадците, с властоимане преяли,
невинно гледат, че сме взели-дали,
когато като юди ни предават...
...и питам се, ще проумеем ли тогава –
една бесилка никога не стига,
щом няма кой – народ на бунт да вдига!

Бой..Боев, 18.02.2018