автор: stambol

Не казвайте, че нищо не разбирам.
Че твърде съм наивен за света...
Аз знам какво да търся. Да намирам
Какво е ахилесова пета...

Не казвайте, че нищо не умея.
Че в облаците пагубно хвърча.
Аз знам кога да плача. Да се смея.
Кога да викам. Или да мълча...

Не казвайте, че нищо не усещам.
Че болката безчувствено гася.
Аз мога кротко злото да посрещам.
Но знам от него как да се спася.

Не казвайте!
               Не казвайте!
                              На края,
когато се отпусна уморен,
ще си призная колко малко зная
за другите...
                    И за самия мен...