Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 453
ХуЛитери: 2
Всичко: 455

Онлайн сега:
:: rady
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНеволите на един зет
раздел: Разкази
автор: mamontovo_dyrvo

Мисля, че тъща ми не ме обича. До този извод стигнах оная вечер в „Черно море”, кръчмата дето си пием със Заро всяка вечер. Заро ме светна нещо и се вглъбих във въпроса. Да кажа, че съм влюбен в това агрегатно състояние, тъща ми, не мога. Но не я и мразя. Е, конфликтираме помежду си, но зет и тъща... няма как!
Спомних си, че в началото искаше да ме учи да ям постно. Домати с ориз. Домати... с... ориииз!? Да бе! Обаче още първата неделя турна една тава, голяма като Юпитер, пълна с горната гадория. На мен, ядачът на неделни кюфтета... абе лелеее, бе! Че ми напълнила чинията. Чакай ти, гиди тъщоооо! Спокойно взех една хапка с вилицата и я напъхах в устната си кухина. И...о! Хич не беше зле! Даже беше вкусно! Усещаше се масълцето... подправки уханни... Да де, ама като сравних ориза с кюфтетата изплюх всичко демостративно Пфууу! „Голема гадост!”. И посред мълчанието си нарязах къде половинка хамбургски, подкрепих го с горчица и се наплюсках. Кеф!
Май оттогава туй нещо зафана да се заяда с мен. Ама и аз зафанах. Избрах вицовата тактика. Ядоса ме и аз прас – разкажа и виц за тъща. В зависимост от пипера във вица си осигурявах няколкодневно мълчание. Най-дълго, една седмица, мълча след вица за обеците и пушката, дето не и били пробити ушите. Щото го разказах пред сестра и и още трима нейни роднини.
Оня ден започна и сметка да ми държи. Жена ми я командироваха в София за малко. И ний със Заро седнахме да отпразнуваме свободата. Май прекалихме. Какво май, направо се нацепихме яката. И значи се прибирам аз, а те едни сълби в дъртата къща, стръмни като шибания „Волски маршрут” към Еверест. И шумни сякаш стъпваш по цигански тъпани!. Та думкам аз бавно нагоре и таман качих върха вратата отдясно се отвори рязко:
- Къде беше? – гнусния въпрос се заби в мен като девет милиметров куршум.
„Абе тя щерка ти не ме пита, та ти ли? Ей сега щ’ ти кажа на тебе аз”!
- Мани, мани! Ако знаеш какво ми се случи, жив ще ме оплачеш – изхленчих с почти ужасен глас пускайки стръвта.
И захапа акулата:
- Боже, зетко какво е станало – съчувствено попита, само дето не каза „зетко мили.”
- Абе гепих едно маце с ей такива цици, ама еееей такива. И да взема да го загубя по пътя некъде! Как ще е заспя сам, кой ще ми прочете приказка сега... изфъфлих аз гледайки я мило в очите.
Сякаш я тресна апоплектичен удар! Занемя, замръзна като айсберг. Добре, че някъде зад нея се чу смеха го тормози.
И сега не мога да разбера изплютите домати ли, горната случка ли... абе май не ме обича тая жена.
От Зарката, авера, дато всяка вечер замръкваме в кръчмата научих за подслушания разговор между двете пирани, тъщите. Та мойта казала:
- Ама, Паскалино, к’о ша ги праим тез наш’те зетьове, всяка вечер дванайсе – един, дванайсе – един...
- Ааа, за твоя не знам, моят всяка вечер за новините си е в къщи – отвърнала Заровата. Това е то уважение към зет!
Та се чудя... да не би пък нещо... вицовете... а?
Питам Заро, аз от него ги запомням тия вицове.
- Дали пък, брато дето и ги разказвам, нещо да...
Заро ме погледна ужасено:
- Ама ти верно ли и говориш тия неща бе, пич?


Публикувано от anonimapokrifoff на 18.02.2018 @ 07:35:24 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   mamontovo_dyrvo

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.06.2021 год. / 00:52:29 часа

добави твой текст
"Неволите на един зет" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Неволите на един зет
от Markoni55 на 18.02.2018 @ 09:24:27
(Профил | Изпрати бележка)
Ама ти верно ли изпю доматите. Ох, на война е, да си знаеш. Още навремето баба ми казваше -един зет не може ли да ти преглътне манджата, ти вицовете му нема можеш да преглътнеш. А то си е баш война....


RE: Неволите на един зет
от mamontovo_dyrvo на 18.02.2018 @ 17:09:22
(Профил | Изпрати бележка)
Верно, грех ми на душата! И верно беха вкусни, ама нема да се учи така, ааааа!

]


Re: Неволите на един зет
от VALCHEBNICA на 13.03.2018 @ 18:21:22
(Профил | Изпрати бележка)
Добре, че нямам зет! Ама то и снахите не са много стока. И те война водят. С гаубици.
:)))


Re: Неволите на един зет
от mamontovo_dyrvo на 28.03.2018 @ 14:28:17
(Профил | Изпрати бележка)
Разбирам само от тъщи... не знам какво да те посъветвам...

]


Re: Неволите на един зет
от Kristiy на 19.02.2018 @ 07:26:55
(Профил | Изпрати бележка)
Ех,тия тъщи. Усмихващо и много свежо!


Re: Неволите на един зет
от mamontovo_dyrvo на 19.02.2018 @ 09:45:00
(Профил | Изпрати бележка)
Трябва да се увековечават, героини са!

]