автор: 4erGologan

(из "Фениксът любов")

Че чакаш денонощно принца
на бял кон да те отведе,
известно вече е на всинца,
но неизвестно е – къде?

За приказен бленуваш замък –
с удобства, лукс – и то какви!
Но често със сърце от камък
е принцът тъй желан, уви.

Искрата, тръпката – къде са?
Къде са твоите мечти?
Ех, вместо бляскава принцеса,
затворничка си вече ти.

В охолство тъне ти живота,
но само външно, за фасон.
И става блясъкът хомот, а
мираж и принц са, и бял кон...

И към една колибка в мрака
политаш все като перце,
колибка малка – при бедняка
в гърдите с истинско сърце.