автор: milam

Някъде времето спря във стрелките.
Махалото изгуби няколко такта.
По сърцето ми тръпка премина
и се вля в секундно очакване ...

Под яката на твоята риза
усмивката ми доброволно се сгуши.
Косата ти закачливо розроши постелята,
а ръцете ти с мене се любиха.

После часовникът някак избърза.
Доволни, стрелките си върнаха времето.
В тебе и мене секундите скътаха
най-дългото ни безвремие.

Милка Николова