автор: IGeorgieva

Аз съм един кротък и добронамерен човек, а половината ми клиенти ме мразят. Върша си работата, но според тях им вадя душата.
Само неин голям познавач съм и ще ви кажа, че българинът e готов да вземе кредит за всичко, което обича. И за жилище - да си е негово, и за обзавеждането му - да го постегне. Като отчува децата, прави невиждан бал, за който тегли заем, а после ги дообразова по възможност в странство – да иде детето да учи, да си уреди живота и хич да не се връща. Взема той кредит от банката, а ако е заборчнял, и от лихвари, че в Европа дори общежитието гравитира около някакви си 400 – било то евро или паунди. Идилията е пълна, ама и банките – „истински обирджии“, като изплати месечната вноската, и парите свършват седмица преди следващата заплата. Тогава започва едно хамлетовско колебание „И ако спра да им плащам, к’во шъ ми направят те на мене?“. Ще ви кажа – първо ви изпращат няколко писма, чийто тон от любезно напомнящ бързо преминава в ледено настоятелен и се извисява до заплашително императивен. След което юристите на банката звънят на мен. Да, точно така. Досетихте ли се кой съм аз? Познавате ме от деца. Спомнете си „Андрешко“ – кого оставя той в блатото? Чели сте го, задължителен е в училище, докога не знам, може и него да го пратят при „Даваш ли, даваш Балканджи Йово“. Появявам се аз на сцената. Играем си на криеница с длъжника. Моите хора му звънят на вратата, той не отваря. Лепят му съобщения, той ги къса. Мисли, че сроковете не текат и така изведнъж делото му свършило в негово отсъствие и той се озовал я със запор на заплатата, я без кола, я без жилище. Аз какво да направя, че подписвате договори, които не разбирате.
Така разсъждавах доскоро, докато при мен не дойдоха за подпис едни документи. Подготвили ги служителите ми, надлежно проверили всичко и оформили само да размахам писалката за подпис и да падне една глава. И тогава се заглеждам в името на главата, то същото като на братовчед ми. Ех, викам си, втасахме я. Хвърлям поглед на адреса – неговия. Едни хора му търсят едни пари. Вдигам телефона и му викам: „Братчед какво си направил, бе, изгорял си, да знаеш!“. Криво-ляво оправих каквото можах, че то не е за разправяне как. Оттогава професионализмът и човещината у мен се борят за надмощие. Знам, че сам си режа клона, на който си седя най-удобно, но ви казвам: „Хора, за бога, спрете с тези кредити, омръзна ми само банките да ме обичат!“.