автор: jel

Сега,когато вятърът разговаря с листата,аз искам да ти разкажа за едно момче,
което много обичало да се разхожда по облаците.
По земята било прашно,опушено и в асфалтовата джунгла все някой мърморел.
Затова момчето излизало на балкона и поглеждало към облаците.
После яхвало пухкав бял облак и се отправяло към страната на приказките.
А приказките,повярвай ми,досущ приличат на нашия свят. Знам,че ще се засмееш и няма да ми повярваш но е точно така.
Ще попиташ къде сега има баби Яги? Но послушай,детето ми,просто ти не ги виждаш,защото нямаш такива очила.
И Великани има... Те поглъщат цели държави,дори континенти,а царете са техни слуги.
Да,хубаво е да имаш и бързоходните обуща на Палечко,за да не те достигнат
призраците на Глада и Немотията.Да не попаднеш в капаните на злите демони на Войната и Омразата. И да избягаш,сред приказните ливади,за да видиш от там НАЙ-КРАСИВАТА ЗВЕЗДА на небосклона. Да се доближиш до НАЙ-КРАСИВИЯТ ПРИНЦ Който бе разпънат на кръст за твоите приказни сънища.
Да видиш ДОБРИЯТ ЦАР,Който мисли винаги за теб,за твоите родители и за всички хора.
А сега,лека нощ,мило дете.
Лека нощ!