Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: mtb_vvu
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13752

Онлайн са:
Анонимни: 55
ХуЛитери: 7
Всичко: 62

Онлайн сега:
:: Strinka7
:: d-Zen
:: verysmallanimal
:: pastirka
:: Elling
:: misteriavechna
:: kameja

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2018 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаден след ден
раздел: Поезия
автор: barfly

странно как хората често казват че ще убият
малко време но истината е че се опитват да
убият безсмъртното
времето е това което ще убие
всички ни

времето е пушката която никога не
засича
то е слънцето превърнало се в червен
гигант
то е сянката следяща стъпките ти когато
настръхнеш сякаш някой е зад гърба ти
по тъмните улички
това са жълтите очи зад храстите
които никога не мигат и те наблюдават
точно в полунощ
това е влакът без машинист който се е впуснал
към теб
това е стенната картина на влак която пада върху
главата ти
това е звъненето на телефона ти и липсата на звън
от звънеца на входната ти врата..

времето е това от което си мислим че имаме достатъчно
но истината е че е много малко почти
никакво
то е перфектната лъжа
това са сивеещите мустаци на котката ти
това сме ние затворени в пясъчни часовници докато
сърцата ни изпомпват пясък
това е пространството между глава I и глава II
която може да се окаже
...................................................................празна
страница...
това е началото на края на тунела

...Земята превръщайки се в сиво петно
времето е когато мъж престава да гледа към телевизора
а телевизорът започва да гледа към зомби
това са животните които стават по-човечни от самото
човечество и общуват повече помежду си от него
това е моментът в който осъзнаваш че вътре в теб е
по-плашещо отколкото е навън
това е чудовището под леглото ти което е избягало
отключвайки звяра
в теб
това е когато избраните се сдобият с достатъчно
мъдрост за да казват истината дори когато
лъжат

това е специалната течност от която не можем да
отпием и не можем да замразим:
тя отпива от нас
капка по
капка
ден след ден

времето е като
лош сън
кошмар
от който не можем да се събудим
без значение колко пъти
умираме в него

докато не бъдем
призовани


Публикувано от Administrator на 12.02.2018 @ 13:39:24 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   barfly

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.05.2018 год. / 22:48:12 часа

добави твой текст
"ден след ден" | Вход | 3 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: ден след ден
от mariq-desislava на 12.02.2018 @ 15:55:47
(Профил | Изпрати бележка)
Фин ужасеещ рисунък.:)


Re: ден след ден
от libra на 12.02.2018 @ 18:41:00
(Профил | Изпрати бележка)
никак не е плашещо вътре в мен, много си е хубаво даже, виж навън..навън е малко по-трудно, когато години наред си бил само вътре )
сивеещите мустаци на котката обаче ми харесаха :)
поздрав за текста :)



Re: ден след ден
от Angelche на 12.02.2018 @ 22:18:28
(Профил | Изпрати бележка)
Хареса ми и ме накара да настръхна!

времето е като
лош сън
кошмар
от който не можем да се събудим
без значение колко пъти
умираме в него

Това ли всъщност е времето? Аз май съм от мечтателките:)))))
Много добре си го описал!