Имало едно време един много богат мъж. На младини някой му бил казал,
че ще си намери свястна жена ако прави подаръци. Колкото повече остарявал, толкова по- големи и скъпи подаръци правел, но не намерил свястна жена.
Много стар вече, на последният му рожден ден, пощальонът донесъл огромен, красиво опакован подарък. Зарадвал се старецът. Нетърпелив, като малко дете, започнал да разопакова. С изненада видял, че имало друга кутия, също така красиво опакована с лъскава хартия.
Ставал все по- нетърпелив. На една страна хвърлял празните кутии, на друга- красивите опаковки.
Уморен и ядосан стигнал до последната кутийка. Тя била толкова малка, че едва се забелязвала в ръката му. Била смачкана и гола. Грубите му пръсти едва отворили кутийката. Вътре имало малка бележчица.С усилие прочел:
„Цял живот изпълняваше лоши и измамни съвети. Никога не попита мен.
Подател- Твоята Душа“