автор: ivliter

Ех, ако можех да говоря пак с водата
тя толкова неща би ми разказала,
би ми разкрила нови истини –
би споделила песента на висината
и би ми подарила цвят от синевата.
Но днес езика й аз не разбирам,
оставам чужд за напева и глух –
дъждът е днес студен
и ме целува с устните на Юда.
Е, ако можех да говоря пак с водата,
какво ли бих могъл пък аз да й кажа,
когато времето от мен изтича
през устието тясно на живота?