автор: razkrivashtiq

Какво ли ми трябва се питам,
слънцето имам, имам луната,
малки са и все се сбъдват мечтите,
с обич навън ме здрависват цветята.

Имам веднъж в годината пролет,
имам я аз с листенца и птички,
нямам причина сега да се моля,
няма знам нужда да искаме всичко.

Искам и мога към теб да се движа,
черни коси имаш, черни очи,
в усмивката знак много ясен аз виждам,
виждам в очите лечебни лъчи.

Черни коси и черни очи,
красив на живота пейзажа,
казват че щастието ми личи,
друго не искам, спокойно ще кажа.

Черни коси и черни очи,
аз ги открих на онази алея,
плахо момиче което мълчи,
със спомен за смях и нежност живея.

Прости и толкова важни неща,
всичко е истинско, толкова скромно,
люляк, светлина, добро, любовта,
създават се от настояще и спомени.