автор: Albatros

... светът – за едного обител, за другиго е гнил бардак,
глупак със генералски кител ни кара в българския влак,
той ближе задници на Запад, и задник на Москва върти,
а пътят все така е грапав! – навред пустинни пустоти,
сегиз-тогиз сълзици рони, за своя мил народ скърби! –
овчици в конските вагони – към Кайро и Абу Даби,
тъй напоително си лафи със джендър-пичовете в ЕС,

във родния ни наркотрафик омацан до уши с петмез,
и кой да му забие шута? – народът спи, доволен шерп,
с фалшиви гербери на скута ще си гласува пак за ГЕРБ,
не знам защо роди ме мама? – безкраен български карък,
оглеждам се – и изход няма! – от този омагьосан кръг,
не искам родната ми стряха – България! – да тъне в кал,
и нека – който ще, да маха след влак със луднал генерал.