ХуЛите » произведение "Коленете ми охлузени"

» Начало

» Ориентир

· Правила

· Указания

· Сдружение ХуЛите

· Издателство ХуЛите

» ХуЛи

· Изпрати ХуЛа

· ХуЛитека

· Архив на ХуЛи

- всички текстове

· Екипът си хареса

· Без коментар

· Потърси ХуЛа

» ХуЛитери

· Твоят профил

· Лични бележки

» Още Хубости

· ХуЛименти

· Електронни книги

· Видео ХуЛи

· Фото ХуЛи

· Речници

· Стъкмистика

» ПоХвали ни

· Наши бутони

· Реклама

» НаХуЛи ни

» Форумни ХуЛички

» RSS обмяна

дарения по сметка

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:

Нов: Nela

Днес: 2

Вчера: 1

Общо: 14146

Онлайн са:

Анонимни: 592

ХуЛитери: 1

Всичко: 593

Онлайн сега:
:: pastirka

» още статистика

««

Април 2024

»»

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

[ добави събитие ]

Публикуващи администратори:

aurora

alfa_c

viatarna

Valka

anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:

hixxtam

BlackCat

nikikomedvenska

kamik

Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:

Administrator

С благодарност към нашите бивши колеги:

mmm

Angela

railleuse

Amphibia

fikov

nikoi

Коленете ми охлузени

автор: LeoBedrosian

Преследва ме по улиците стари
едно дете с коричка хляб в ръка
препъва се по прашните оврàзи
и храни риби в лятната река.

Обуло стари гуменки на босо
на коленете кели го сърбят.
Лъщят в очите хиляди въпроси
за него благ и нежен бе светът.

Охулени вървяхме сред селото
отпред съм аз, след мен то влачи крак.
На къщицата крайна спря горкото,
аз тука те оставям, няма как!

Публикувано от anonimapokrifoff на 09.02.2018 @ 12:07:51

рекламирай този текст на първа страница

» Повече за
Поезия

» Материали от
LeoBedrosian

Средна оценка: 5
Оценки: 2

Отдели време и гласувай за текста.
Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Отпечати текста

24.04.2024 год. / 21:18:06 часа

добави твой текст

"Коленете ми охлузени" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия

Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Коленете ми охлузени
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 13.02.2018 @ 23:16:58
(Профил | Изпрати бележка)

Спомен за детството. Щом се помниш, останал си истински, Лео. Докосна ме това стихотворение. Поздрави!

Re: Коленете ми охлузени от LeoBedrosian на 14.02.2018 @ 12:18:48

Re: Коленете ми охлузени
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 09.02.2018 @ 12:12:57
(Профил | Изпрати бележка)

Защо ли ми се струва, че е останало в теб, Лео...

Re: Коленете ми охлузени от LeoBedrosian на 09.02.2018 @ 14:34:44

Re: Коленете ми охлузени
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 09.02.2018 @ 12:40:39
(Профил | Изпрати бележка)

Представих си този силен образ : "Лъщят в очите хиляди въпроси"! Защо ли обществото ни има само щърбави отговори на тези питания..?

Re: Коленете ми охлузени от LeoBedrosian на 09.02.2018 @ 14:36:47

RE: Коленете ми охлузени
от mariq-desislava на 10.02.2018 @ 15:31:18
(Профил | Изпрати бележка)

Реалността такава, каквато е, без украси.{}

RE: Коленете ми охлузени от LeoBedrosian на 12.02.2018 @ 08:51:58

Re: Коленете ми охлузени
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 10.02.2018 @ 18:04:53
(Профил | Изпрати бележка)

Лео - или *преведи* какво е *коленете кели*, че чичко Гугъл не знае,
или ще тръгна да правя предположения като
... а колене охлузени - сърбят...

... а и *охулени вървяхме*, ама то, поне е разбираемо без превод -
одумвани с негативен привкус... :)

Е, трябва да си ме знаеш вече - като ми хареса нещо, първо мърморя.
И се *заяждам*... :)

Хареса ми, разбира се!
И *моето* си момче тръгна да се препъва край мен... :)
...че и една аритмия на сърцето... тръгна...
Браво на теб, Лео!

:-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
И благодаря за спомена който ми подари! :) :) :)

Re: Коленете ми охлузени от LeoBedrosian на 12.02.2018 @ 08:50:44

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а