 |  Преследва ме по улиците стари
едно дете с коричка хляб в ръка
препъва се по прашните оврàзи
и храни риби в лятната река.
Обуло стари гуменки на босо
на коленете кели го сърбят.
Лъщят в очите хиляди въпроси
за него благ и нежен бе светът.
Охулени вървяхме сред селото
отпред съм аз, след мен то влачи крак.
На къщицата крайна спря горкото,
аз тука те оставям, няма как!
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 2
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Коленете ми охлузени" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Коленете ми охлузени
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 13.02.2018 @ 23:16:58
(Профил | Изпрати бележка) | | Спомен за детството. Щом се помниш, останал си истински, Лео. Докосна ме това стихотворение. Поздрави! |
Re: Коленете ми охлузени
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 14.02.2018 @ 12:18:48
(Профил | Изпрати бележка) | Поблазних се да кажа, че само спомените ни останаха...
благодаря, Самбоди! |
]
Re: Коленете ми охлузени
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 09.02.2018 @ 12:12:57
(Профил | Изпрати бележка) | | Защо ли ми се струва, че е останало в теб, Лео... |
Re: Коленете ми охлузени
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 09.02.2018 @ 14:34:44
(Профил | Изпрати бележка) | Питам аз лирическия, абе защо си такъв детиняк!? А той ми вика, защото ти такъв ме създаде!
Затова, Весан ;) |
]
Re: Коленете ми охлузени
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 09.02.2018 @ 12:40:39
(Профил | Изпрати бележка) | | Представих си този силен образ : "Лъщят в очите хиляди въпроси"! Защо ли обществото ни има само щърбави отговори на тези питания..? |
Re: Коленете ми охлузени
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 09.02.2018 @ 14:36:47
(Профил | Изпрати бележка) | Всички сме длъжници на децата си, на себе си, на родителите си... Като си помисля, само Христос прощава, на всички останали кредитния ни рейтинг отдавна е изчерпан :)
Благодаря пастирке! |
]
RE: Коленете ми охлузени
от mariq-desislava на 10.02.2018 @ 15:31:18
(Профил | Изпрати бележка) | | Реалността такава, каквато е, без украси.{} |
RE: Коленете ми охлузени
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 12.02.2018 @ 08:51:58
(Профил | Изпрати бележка) | А онова детенце не познава по-различна украса от сърбящата го кела на слабото коленце :)
Мерси, Мария-Десислава! |
]
Re: Коленете ми охлузени
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 10.02.2018 @ 18:04:53
(Профил | Изпрати бележка) | Лео - или *преведи* какво е *коленете кели*, че чичко Гугъл не знае,
или ще тръгна да правя предположения като
... а колене охлузени - сърбят...
... а и *охулени вървяхме*, ама то, поне е разбираемо без превод -
одумвани с негативен привкус... :)
Е, трябва да си ме знаеш вече - като ми хареса нещо, първо мърморя.
И се *заяждам*... :)
Хареса ми, разбира се!
И *моето* си момче тръгна да се препъва край мен... :)
...че и една аритмия на сърцето... тръгна...
Браво на теб, Лео!
:-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
И благодаря за спомена който ми подари! :) :) :)
|
Re: Коленете ми охлузени
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 12.02.2018 @ 08:50:44
(Профил | Изпрати бележка) | Какво дати кажа, Роки. Опитвам се да утвърдя северозападния правопис и правоговор, където никога няма да чуеш коленА, освен от някой префърцунен пишман столичанин, който си е дошЕл на село за зимнина.
Някъде бях написал, че освен чуждите езици, които така усърдно изучаваме, не е зле и някой местен диалект да поназнайваме. Не го приемай като критика, но аз от петдесе гòдин все Северозападо обитавам и езика ми не може да се преобърне по литературно му.
Та затова, приятелю, благодаря ти! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 567
ХуЛитери: 2
Всичко: 569
Онлайн сега:
