автор: razkrivashtiq

Изведнъж се срещнахме в нощта с теб,
изведнъж разбрах че ще си моя,
не мислех за раздяла в този миг въобще,
зная винаги любов какво е.

С теб го разбрах и не мислех за нищо,
към искра задаваща се тръгнах,
дни минаваха с тях мисъл излишна
всъщност, че с теб ще бъде щастието дълго.

Щастие дали ще може да се нарече,
виждахме че много сме различни,
никой как погледнахме се не ще отрече,
ден-два минаха и още се обичаме.

Мислехме я вече тази пламенна любов
като грешка и я прекратихме,
вчера не, днес всеки за раздяла бе готов,
в прегръдките различия открихме.

Може би бе тъй голяма грешка,
може би бе неразумно нещо,
може би сме виждали че няма
да е жива дълго любовта за двама.
Виждахме с теб ала сполетя ни двама.

Може би така ще ни се случва,
очи сърце различно ще улучват,
две сърца различни ще тиктакат,
в живота може би така е.

Бяха тъй сърцата ни различни,
тупотът вървящ в една посока,
в любовта какво ли е логично,
от полза после са анализи дълбоки.

Знам анализите са двустранни,
в две посоки винаги отиват,
тъй спасени от дълбоки рани,
любовта различия убиват.

Може би урок полунаучен,
знам ли, може и изцяло,
път към близък до себе си ще търсиш,
но и с близките настъпва си раздяла.
Зная иска сърцето да избира,
в съня си, има ли любов разбира
любовта обаче не подбира

22.01.18