Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 775
ХуЛитери: 2
Всичко: 777

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LioCasablanca

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПрокоба ли тежи над теб, Родино!
раздел: Поезия
автор: vesan

Над теб прокоба някаква тежи
едничка, свята, майчице Родино,
щом даже синовете ти с лъжи
оплюват те, ругаят те, проклинат!

Отричат се от теб; била си бедна,
била си корумпирана и дива,
в престижните класации последна
и първа в непрестижните такива.

Завиждат, че околните народи,
гордеят се със своите държави,
но пътят им далеч от теб ги води
и родното обрича на забрава.

Да, майчице, наистина прокоба
над тебе тегне, щом дори успехи
на българи, посрещат се със злоба
от българи. Щом българи те клеха!

Проклинаха те, че не си им дала
охолния живот на по-богати
народи и държави. За провали -
и лични, и обществени - винят те!

Винят ДеСа-ри, политици, мутри,
червени комунисти, турци, роми,
крадливи демократи… Вчера, утре -
все криво им е! Тролове и гноми

виновни са… Все другите, ония
причина са за всички неудачи!
Проблемите все в другите се крият,
но никога в самите нас обаче!

Не сме, Родино, сякаш част от тебе,
а зрители край непозната сцена,
забравили, че всъщност ти си жребий!
Единствена във цялата Вселена!


Публикувано от Administrator на 05.02.2018 @ 12:08:07 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   vesan

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Лопата218
автор: nickyqouo
389 четения | оценка 5

показвания 41099
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Прокоба ли тежи над теб, Родино!" | Вход | 4 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Прокоба ли тежи над теб, Родино!
от Markoni55 на 05.02.2018 @ 15:53:59
(Профил | Изпрати бележка)
Силно! Не знам дали тегне прокоба или лоша орисия, но ми е болно за всичко, което ни сполетява, за безхаберието на тези, които трябва да ни изведат на добър път...Хубаво си го написал, истинско, такова, че да те заболи. И нека. Всъщност виждаш, че нашият сайт е умален модел на онова, което се случва. Преодоляхме финансовата криза, сега сме творческа...Добрите автори се реят из ФБ на поразия. Тук останаха малцина, като теб, за да си струва усилието човек да отдели време. Съжалявам, че не ми идва вече музата...Но и за това, че и аз губих време из ФБ вместо да поглеждам тук. Има какво. Благодаря.


Re: Прокоба ли тежи над теб, Родино!
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 05.02.2018 @ 16:18:38
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за добрата дума, Ваня! Напълно споделям позицията ти, наистина много качествени автори се запиляха из Фейса, пък и не само качествени... :) Но що да сториш, човещинка - там повечко се чеше тщеславието!
Поздрави!

]


Re: Прокоба ли тежи над теб, Родино!
от Markoni55 на 05.02.2018 @ 16:40:07
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че си тук

]


Re: Прокоба ли тежи над теб, Родино!
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 06.02.2018 @ 21:42:50
(Профил | Изпрати бележка)
И аз, Ваня!

]


Re: Прокоба ли тежи над теб, Родино!
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 05.02.2018 @ 16:56:17
(Профил | Изпрати бележка)
Ако трябва да сме честни любовта към родината е прокоба към която никой не иска да се устреми. Трудно се гради нещо, което от десетилетия е рушено, а напоследък с още по-бесни темпове. Трябват жертви, големи, всеобхватни и невъзвръщаеми жертви за да се преодолее тоя катарзис. Никой не иска да ги дава, а иска само да получава. И ако един американски президент бе казал, че на държавата трябва да се дава, а не само да се получава от нея, то малцина му повярваха и ... го гръмнаха. Тук поне това ни е спестено, защото те сами се отстрелват помежду си.


Re: Прокоба ли тежи над теб, Родино!
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 05.02.2018 @ 17:24:26
(Профил | Изпрати бележка)
Сигурно съм голям наивник, но точно това дистанциране на те и ние е в основата на хала ни. Няма те без ние, нито пък те се променя по воля свише!

]


Re: Прокоба ли тежи над теб, Родино!
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 06.02.2018 @ 16:13:50
(Профил | Изпрати бележка)
Аз също намирам вината в себе си, Весан, но напоследък забелязах, че ония, които не я търсят така упорито като мен са по-щастливи.
Затова реших, че за в бъдеще ще търся само положителните си черти за да стана и аз весел и непринуден.

Поздрави

]


Re: Прокоба ли тежи над теб, Родино!
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 06.02.2018 @ 17:07:58
(Профил | Изпрати бележка)
Мисля, че вината е само част от проблема... просто някъде нещо се скърши в народа ни и обичта към род и Родина изчезна!

]


Re: Прокоба ли тежи над теб, Родино!
от libra на 07.02.2018 @ 19:45:41
(Профил | Изпрати бележка)
патетично..
а някакво предложение за промяна на нещата, за това как да се махне прокобата? нали хората са си все същите
малко офф топик - едно време кат бях малка се чудех тези екзекутори из концентрационните лагери умъртвили хиляди, какви са били преди това, почти всичките са имали някакви професии, деловодители, писари, съвсем обикновени хорица и изведнъж се превръщат в чудовища..дай власт на човек и го гледай как се опива от нея..
стихотворението ти е хубаво, добре написано :)


Re: Прокоба ли тежи над теб, Родино!
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 08.02.2018 @ 08:39:26
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Илона!
А предложението, колкото и тривиално да звучи, е едно единствено, и то минава през нас, през нашата воля, съзнание, възпитание... Никой не е налагал на дедите ни да делят от залъка си, за да строят във всяко село читалище, училище, църква... никой не е задължил братята Евлоги и Христо Георгиеви да дарят състоянието си за създаването на Софийския университет и куп други родолюбиви начинания... Никой не е докарал насила младите българи, учещи в чужбина - цветът на нацията - от университетите там в редовете на българската армия по време на Балканската война... Примери много, но все в миналото. Днес всеки се е вторачил в пъпа си, слугува на егоизма си и се грижи за собственото си благоденствие, а род и Родина - да се оправят другите.
Абсолютизирам, разбира се, но тенденцията е такава.

]


Re: Прокоба ли тежи над теб, Родино!
от zinka на 09.02.2018 @ 13:35:31
(Профил | Изпрати бележка)
Много добро, Весан!
Гневно, болящо, укоряващо и пробуждащо!
Родината ни - общата ни, прекрасна родина!
Щедра майка за едни и зла мащеха за други...
Кога ще започнем да гледаме на нея като на наша обща рожба, която ние създаваме...
Дано, дано младите, с които се гордеем се завърнат, дано се множат и ... променят забърканата каша на лошото управление и наложат верните правила.
Само че, манталитета... трудно се променя. А системата - тя няма да ни помогне...
Пак се срина надеждата ми...
Спирам.
Поздравления!


Re: Прокоба ли тежи над теб, Родино!
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 09.02.2018 @ 14:36:02
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти за добрите думи, Зин. Много си права, наистина - Родината е наша майчица, но и наша рожба - тя нас ни създава, но и ние създаваме нея, и ще е такава, каквато си я направим. За съжаление, все повече се обезверявам в надеждите си, че сме способни да градим... всеки има своята истина и тегли към нея... и няма никакво място за компромиси... Нивото на толерантност и търпимост, както и на желание и усилие за промяна заради другите е достигнало дъното.

]