автор: apostola

Живота ми - като реката,
с която стигам своя край.
С Любов и Обич под ръката
душата взема своя пай.

И плувам между двата бряга,
които са добро и зло.
Сърцето между тях се стяга
И пие кръв, като мерло.

И влачи ме водата мътна
От левия до десен бряг.
Вода се пазя да не глътна
във дъжд пороен и във сняг.

В началото с Любов и Обич
преодолявах стръмнини
И казвах си така: бе, Колич
това са твойте съдбини!

С изтичането към морето,
остана Любовта назад.
Но с Обич стигам устиЕто,
като спокойствие и хлад.

И мойта мисия се свършва
със свършека на таз река.
И всеки устрем се прекършва
преди „ Амин!” да изрека.