автор: vesan

У. Шекспир

Зова смъртта. Живот непоносим;
Достойнството принудено да проси,
Простащината хили се без грим,
И скъп костюм нищожеството носи,
И правдата дамгосана лъжливо,
И девственост брутално поругана,
И силата скована в мощ фалшива,
И подлостта с похвали увенчана,
И истината в глупост обвинена,
И глупостта със вид на ерудит,
И жално онемяло вдъхновение,
И чест в услуга на порок открит:

Бих тръгнал си от мерзост уморен,
Но ти, любими, сам ще си след мен!


SONNET LXVI

Tired with all these, for restful death I cry,
As, to behold desert a beggar born,
And needy nothing trimm`d in jollity,
And purest faith unhappily forsworn,
And guilded honour shamefully misplaced,
And maiden virtue rudely strumpeted,
And right perfection wrongfully disgraced,
And strength by limping sway disabled,
And art made tongue-tied by authority,
And folly doctor-like controlling skill,
And simple truth miscall`d simplicity,
And captive good attending captain ill:

Tired with all these, from these would I be gone,
Save that, to die, I leave my love alone.