Реката минорно облива
брегове и пространства,
песента й рисува прабългарски руни.
Слънцето златен прашец посипва,
композирайки в аурата ми акварелени
спомени от чисти извори и алпийски поляни,
с лилав минзухар и бяло кокиче постлани.
В шевиците на времето дишат
сънища за хижа от дърво и камък
и силует любим и смътен от
живот отминал и съвсем забравен...