Понеже съм пребродил толкоз пътища
покрай бордюра, крачеш бавно отстрани
все мисля за това което търсим
какво запомняме, какво по път разбираме
И мисля си защо е невъзможно
да стигнем нечия душа "във ъгъла на рая"
въпросите които карат ни да не говорим
макар си мислиш колко просто е понякога
И тъй единствено говорим сякаш с времето
приседнали на края на едно разбиране,
като че някой сме изпратили да тръгне
и все пред същия прозорец със години го посрещаме
Но никой няма, просто свири вятъра
и пътищатата времето покрива с камъни
не е случайно, че встрани от тишината,
сезоните са просто в нас обратното броене
И днес когато аз забравих мислите
и всичко е омекнало от нужда да осъждаме
разбираш че дома е място за душата
и всеки може да си дойде, да си тръгне
И после, за какво обгръщаме с мълчание
и после, за какво светът "безумен" е
от другата страна вратата е отворена
не се страхувам да съм място за душата ти ...