Два успоредни разказа с очакван край...
I РАЗКАЗ
Мъжът вървеше по брега и солената вода близваше от време-навреме краката му. Приятната хладна тръпка преминаваше през цялото му тяло. Вдигна очи към яркото слънце и примижа.
Отново отвори очи и светлината безмилостно нахлу в съзнанието му. Раздвижи съненото си още тяло в завивките и чу как нещо леко тупна на пода. Сети се, че снощи се приспа с една странна книга от някой си Оруел, която скоро му препоръчаха. Погледна към тавана и за пореден път прецени колко гениална беше идеята му да монтира дигиталния часовник там. Цифрите тъкмо прещракваха и стана точно 07:00:00. Трябваше да го препоръча и на някой свой приятел.
Стана бързо, защото от опит знаеше, че забави ли се, ще му се прииска да си досънува и няма да успее да свърши всичко утринно неотложно преди да тръгне за кантората.
Отиде в кухнята и напълни кафеника с вода. Обичаше прясно смляно кафе, защото миризмата, която се разнасяше щом отвореше кафемелачката му беше по-приятна даже отколкото когато пиеше кафето после. Напълни я и натисна капачето. Тя изръмжа и спря. Опита отново, като внимателно провери дали добре е поставил капачката, за да направи контакт. Отново безуспешно. Въздъхна и започна да търси старо кафе сред множеството бурканчета на кухненския плот. Тъжно си помисли, че се е лишил от половината удоволствие. Постави педантично лъжичка кафе и половин лъжичка захар и започна да щрака със запалката, за да запали газовия котлон. В момента, в който пускаше копчето огънят прекъсваше, сякаш някой го глътваше отвътре. Шракна още два-три пъти безрезултатно, измърмори и включи електрическия котлон. Не знаеше дали котлона е повреден или просто не умееше да го използва. Ако беше повреден пък не знаеше въобще кой може да му го поправи.
Педантично се изми, избръсна и облече, като отвреме - навреме сръбваше от вече изстиващото кафе.
Съвсем навреме успя да изкара колата от гаража и да се влее в забързания поток от коли навън.
В срещуположното платно сред многото автомобили се откроиха една кола на някаква фирма за поравка на електро-домакински уреди и на една фирма за поравка на газови уреди.
Това му се стори незнайно защо познато, но вече беше започнал да се настройва за срещата с новия клиент, когото трябваше да приеме днес и не му се искаше да мисли за странични неща.
На бюрото си намери формуляр за патентоване на "таванния" часовник...
II РАЗКАЗ
Събуди се от някаква хубава позната мелодия, която свърши в този миг. С приятен глас водещия започна да обсъжда днешната преса. Обърна се и погледна часовника, въпреки че знаеше, че е точно 07:00:00.
Докато се обръщаше в леглото чу как нещо леко тупна на пода. Сети се, че снощи преди да заспи чете книгата, която му препоръчаха на последното събиране в клуба - "1984". Погледна към жена си, която спеше свита на кълбо в другия край. Сърцето му трепна, като осъзна за безброен път колко е нежна и крехка, въпреки годините. Трябваше да намери дискретен начин да я убеди да боядиса вече косата си, която единствено издаваше възрастта и.
Измъкна се бързо от леглото и изтича за сутрешния вестник, пуснат изпод вратата. Онова момче по радиото говореше приятно, но за него удоволствието беше да си прочете вестника сам.
Отвори вратата на банята. Това беше съпроводено от ужасно скърцане. Помисли си, че може да събуди жена си и че няма да е зле най-после да се накани и да намери онази "масльонка", която мислеше че още пази в шкафчето над кухненската врата.
Сега обаче нямаше време. Сигурно в неделя ще успее. Отново ужасно изскърцване - затвори вратата отвътре и зачете вестника. Не го четеше никога подробно. И от заглавията вече знаеше всичко. Прочете хороскопите на децата и жена си, а най-накрая и своя. Хвърли бегъл поглед на момичето от съседната страница, погледна валутните котировки и прогнозата за времето и проключи. Натисна сифона на казанчето. То издаде съскащ звук, но вода не потече. Опита още веднаж безрезултатно и тихо изруга. Напълни легена с вода и го изля в тоалетната чиния. Тъжно си помисли, че винаги такива дребни неща му разваляха настроението още от сутринта. Не можеше сам да поправи сифона и не знаеше въобще кой може да му го поправи..
Педантично се изми, избръсна и облече, като се мъчеше да се отърве от обзелото го раздразнение.
Съвсем навреме успя да изкара колата от гаража и да се влее в забързания поток от коли навън.
В срещуположното платно сред многото автомобили се откроиха една кола на някаква фирма за дребни поравки по домовете и на една фирма за поравка на обзавеждане за баня.
Това му се стори незнайно защо познато, но вече беше започнал да се настройва за компютърната програма, която трябваше да започне днес и не му се искаше да мисли за странични неща
На бюрото си намери формуляр за поръчка на дамски бои за коса...