Когато ръката ти
излезе от рамото,
тя взема и ключицата, отключва
и тръгва,
без да знае накъде,
все по-далече
и по-далече
от онова място на болка.
Ръката лесно излиза.
Когато някой каже: "Искам ръката ти!"
или: "Дай ръка!",
знай, че това е толкова лесно.
Ръката може три пъти да излезе
и после пак да се върне
на мястото си,
на онова място на болка
и да забравиш
за нея.
Но сърцето не е като ръката.
Сърцето излиза трудно.
Когато някой ти каже: "Искам сърцето ти!"
или: "Дай си сърцето..."
да знаеш,,че сърцето излиза трудно.
Сърцето не е като ръката.
Излезе ли веднъж,
и го хвърлят на кучетата,
оставаш без сърце.
И какво, че после, така, наивно
и по бабешки,
три пъти ще му баят:
"Сърце на място,
сърце на място,
сърце на място..."
Сърцето не е ръка.
И как ще го върнеш
на онова място от болка
и да забрави
за нея?