автор: pc_indi

Кротка зима, зиморничава...
Не й се ходи в снега,
със слънце се заиграва,
иска да си бере цветя,
да й отива зелено,
без шапка да се разхожда...
През ум даже не й минава
с виелици да се тревожи.
Детска й работа, малка е,
зъбките й са млечни.
Още се учи да вее
и да ръмжи като мечка.
Казва вместо "снежинки" -
" слънчинки"
и баба й й се смее :
- Ще ти помогна...
С най- ситното сито
двете снега ще пресеем...
Да стане цяла земята
пухкавя бяла погача..
Ще стане Зима от тебе,
ще се справиш с тази задача.....