автор: Wendy

Като отприщена от вик лавина,
скована от вековни ледове,
освободена мигом от повея,
се спуснах през трънаци и долини,
през планини и горди върхове-
в очакване край огън да се сгрея.

Тъй дълго бях пътувала към тебе-
през времето,през хорските плесници,
през вярата,прекършена със удар,
че щом пристигнах, две ръце протегнах
и поглед устремих към две зеници,
в очакване, граничещо със лудост.

"Добре дошла!"-ти силно ме прегърна.
Не питащ откъде са тези рани,
със устни излекува ги без помен.
"Добре дошъл!"-усмихнато отвърнах
и всичко изличи се в паметта ми,
пометено от нежността огромна.

Не си отивай! Толкова те търсих!
Изминаха космически години
в пътуване към мъжката ти нежност.
Недей погубва вятъра развързан.
Поспри до мен и нежно приюти ме.
И с дъх изпий целувката ми снежна!