Върна се ! На прага ти стоиш
крехка , беззащитна , уязвима .
Свела поглед чакаш и мълчиш .
Влизай ! Няма грешка непростима !
Колко пъти тръгваше си ти ?
Аз прощавах .После те приемах .
Не , не знаеш колко ме боли !
Твоето сърце е като кремък !
Днес отново прагът ни дели .
Влез и погледни ме във очите !
Моето сърце се умори
да прощава и да крие сълзите !
Просто влез ! Не стой отвън ! Ела !
Не можах за миг да те забравя !
Зная , че отново ще простя !
Как на кръстопът да те оставя ?
Но вината все ще ти тежи !
Ще те буди нощем в тъмнината .
Дълго този праг ще ни дели !
Ще боли и дълго във сърцата !