автор: kameja

В земята на изпадналите от житейската каруца
проблясва лъч в контейнери съкровищници.
Блажени обитателите на квартала са,
получат ли бутилка течно щастие.
Тук мизерията е насъщен хляб,
а хората свободни птички божии,
които нито сеят нито жънат.
Небесният Отец за тях се грижи и ги храни
кога с отпадъци, кога със подаяния
и дългове редовно им прощава,
защото Негово е царството и славата.