автор: tomatroev

Домът ми сред морето - водна кула,
трептят стените и наострят слух.
И първо северната питам: "Чу ли?"
Стената дрезгаво отвръща: "Чух!"

На източната много се надявам.
С гръм ще падне върху теб - като порой.
Но мене ме обича: "Шефе, ставай,
направо ще ги спукаме от бой!"

О, нека само някой да ме пипне,
като бетон е южната стена!
И дълга, дълга, легнала на припек,
но винаги готова за война...

А западната? Няма като нея!
Не може никой да и се опре.
Една такава - вятърът я вее,
а всъщност брани цялото море.

И винаги, когато се налага,
когато някой дойде като враг,
надигат се стените да помагат.
Така било е. И ще бъде пак.