автор: Antioh

Закотвяме терасите
Точно срещу Родопа
Лаем по пустото небе
И раждаме титанични ноти
Бродирани из въздуха
Гризкам пъпна връв
Прекъсвам чевръсто
Връзката с майката
И захвърлям пъпа
По компас безкръвно
Как да ти дам координатите

На пъпа на небето
Никнат дулата на деня
На пъпа на небето спят
Събудени в юмрук на пеперуда.......
Сънища, от които никой не се буди.........
Метачите премитат
Двора с мечтите и тананикат в пъстри трели
От мачтите платната махат
Сякаш са криле уплашени в безветрието......
Клюмат уличните лампи
В съгласие, съскащи в жълта светлина
Полетът е годен да започне.......
А затихващите махове на люлките
Издават безпокойството.....
Някога, там се люлееха деца........
Сега, проклета
Там се мярка само сянка..............
На пораснали с подрязани криле
Готови да политат в бездната на пеперудите..........
Улиците, надигаха тела и се настаняваха в
По – удобна поза, а картите се прекрояваха......

На пъпа на небето
Шумно в престо............
Никнат невените в оранжево
Крилата отброяват такта
Облаците оковават залеза безгрижно
излюпил се в скута на Родопа
Някъде, около пъпа на небето бе.......
Точните координати.......
Да хвърлиш котва от терасата.......

2018. От една тераса в Пловдив, с югоизточно изложение, май южното е доста повече...........