автор: Antioh

Кавал, гайда, чан, гората облякла пъстра носия
Везани шевици... бели, зелени, червени... звънко се смеят и се закачат с лъчите...
Шум на Ритмични потоци.........
Които се изливат в душата
Докато се меси слънцето.........и се нарича, реченото да е сторено....
Гора зелена, хоро тежко, а стъпват леко, сякаш не докосват земята
Рязани знаци в скалите тихо шептят, че сме тук, били сме, ще бъдем
Преди всички, бяхме искрата в мрака......
Небе пъстро изтъкано от магията на старата българка
На месенето на слънце и наричането
Мирише на хляб, тъкмо изваден от пещ........
Или на гората по Еньовден.......
Или на Българска земя,
черна пръст, която стискаш между пръстите
Родопската черга е опасла света.......от край до край........
А звездите над Родопа не са редени случайно........
Космоса още не може да отгатне елбетицата.....
Сляп, пипнешком върви подир звука на гайдата и се търси......
Корените дърпат силно душичката
Шосето посред сърцето на планината е трансформатора на реалността и времето........
Мотора те отнася, където гледат очите....
Дишаш свободно.............зазорява се.........
Зората, гола, танцува и пее по върховете първа...
След нея
Райко, пременен в бяла риза върви, тънко тънко пристъпя
идва и пали хоризонта над Родопа в оранжево
Сяда над Персенк, пуши тютюн и свири на гайда....
Леко пристъпват на Райко лъчите, хванали са се през поясите, като юнаци
На хоро, мъжко, тъпан бие, кавал свири........
идва новия ден замесен с магията на месенето на слънце...



2018. Част от търсенето и намирането бе “Стопанката на Господ“, която даде много отговори и зададе много въпроси.....