автор: hristam

Ти можеш всякак да я облечеш -
във дрипи или в лъскави одежди,
да я приемеш или прокълнеш,
че ти е взела сетната надежда,
да й се молиш като на богиня
или да я разстреляш със циничност,
да я прогониш в адските пустини
или в нозете й да коленичиш...
Ти можеш всякак да я наречеш -
с красиви думи или със обида,
от нея можеш да се отречеш
или навсякъде във всичко да я виждаш,
да стегнеш шията й във въже
или да гледаш как от теб отлита,
разпъната на кръст да я простреш
или за себе си да я опазиш скрита...
Ти можеш много повече дори,
отколкото самият си го мислил -
на клада можеш да я изгориш
или да я възпееш върху листа.
И пепелта да разпилееш после,
преситен или гладен като куче,
от рима на поет ще те докосне.
Защото е Любов. И ще се случва.