Сцена първа не е за прима балерини,
в нея се въвеждат с лека стъпка,
плахите герои в момента мними
и действието разцъфтява в пъпка …
Цветът на цветето от прозата зависи,
дали в песента на птиците е лято,
дали и клоуните в живота са комици,
дали сърцето им е бедно или богато …
Сцена първа е като картина,
в която се съсредоточава зависим чар,
ако в нея вижда зрителят харизма,
балетът ще е мехлем или божи дар …
Сцена първа , вдига се завеса,
плач на малък свят невинен,
после в ритъм и в рима се понася,
в движение и цвят завихрен…
Сцена първа, важна, съдбоносна,
винаги начало в същността си носи,
в нея всяка прима стъпва боса,
а краката и са в хиляди въпроси!