автор: Angelche

Когато ме поискаш във мечтите си
и до болка сетивата ти крещят,
плахо ще пристъпя към очите ти
и нежно ще се гушна в обичта.
Нощта от мен ще съблечеш,
луната ще захвърлиш във морето,
за косите ми звезди ще събереш
ще ме закичиш, ще блестя и ето
от мен ще пиеш без насита
аромат на дъхав мед и мляко,
ще ме прегърнеш, в тебе свита
ще усетя топлината ти на лято.
Щом поискаш тайните ми да узнаеш
дали се боря с ветрове и урагани
с целувки можеш да ме обуздаеш,
от постеля тъмна ще сме обладани.
И щом отново ме намериш
ще върнеш на небето светлината,
ще се поспреш, ще се усмихнеш,
ще прекрачиш прага на душата ми.