автор: gogata622

Разби сърцето ми на хиляди парчета!
След туй си тръгна просто ей така!
С любов, от някого на заем взета,
и след това захвърлена в калта!
Все още чувам стъпките ти в мрака,
а после хлопва пътната врата!
И две очи, които още чакат!
И две ръце, протегнати в нощта!
Дори не знам защо мълчах и страдах?
А може би очаквах този час?
Да бях те спрял! Но аз от теб избягах!
Тъй хубавото свърши между нас!
Обичала си друг, и си желала
в прегръдките ми него страстно ти!
За другия ти скришом си мечтала!
А аз ти вярвах! И сега боли!
Но не е страшна болката, когато
сърцето ти желае любовта!
След всяка зима идва топло лято!
След всяка есен идва пролетта!
Ти можеше ли да спестиш лъжата?
Аз щях, повярвай, да те разбера!
Отключена все още е вратата!
Но там, зад нея, само пустота!