автор: d-Zen

НА КРЕРЕ

Зелена приливна вълна се вдигна срещу нея, плисна я, заля я, потопи я и я отнесе.
Тя залитна и се вкопчи в ръкава на Дан Марън.
Зелени треви, морета зелени треви - до глезени, до колене, до кръста, до шията... Зелени гори - морета зелени гори - жълтозелено, бялозелено, лилавозелено, синьозелено, чернозелено... Канал с тъмносини води - вода за цял град, която си течеше така - просто си течеше така, под небето, по земята, течеше си колкото си иска и бели, перести облачета се оглеждаха в нея...
Тя стоеше вкопчена в ръкава на Дан Марън и очакваше всеки миг да падне.
Върху кожата ѝ духаше зелен вятър.
Това беше Крере. Тайната база на „Сивия козел“.
Империята плащаше цяло състояние, за да научи къде е тайната база на „Сивия козел“. Все още не беше научила.
- Никога, никога не съм... мислила, че това... съществува!...- задави се тя.
- Да. Обзалагам се, си мислила, че цялата галактика е камънаци, пясъци и пепелища - като Тереос.- изсумтя презрително Сирил Брант, мятайки пътническия сак на гърба си.
- Ти пък, обзалагам се, си мислил, че тя ще влиза вечер в твоята каюта, Брант.- подхвърли Дан Марън през рамо.
Той... той... ФУКАШЕ ЛИ СЕ?!... ЗАЩО?! И така всички бяха готови да я намразят заради него... (Какво? Длъжна ли беше да се задоволи със Сирил Брант, когато съществуваше Дан Марън?!)
- Още не знае с кого си има работа.- изсумтя Брант - Много скоро може да ѝ се прииска да смени каютата. Ще видим.
- О, да. А ти, междувременно, ще трябва много бързо да пораснеш.
Сирил Брант стана синкаво червен. Завъртя се на пета и изфуча:
- КАКВО?!
- Хайде!- възкликна Териса Ченлъл - Хайде! Искам да видя как вие, двамата, се карате за жена! Още по-добре - да видя как се биете за жена!
- Ще бъда рефер.- изкикоти се Олида, вдигна ръка и заподскача на място - Може ли да бъда рефер?
- Светът е пълен с жени.- сопна се Сирил Брант, разтвори дългия си пергел и закрачи по брега на канала.
- Ще се сетиш.- заключи Дан Марън полугласно и с усмивка. И уж го каза на върха на носа си, уж го каза полугласно, но прозвуча така отчетливо, че се чу от хоризонт до хоризонт.


Първи пост:
- Кой е тук?
- Водачът на глутницата.- отговаряше Териса Ченлъл.
- Код?
- Седем четворки, седем шестици.
- Личен код?
- Три на дванадесета.
- Кой е с вас?
- Най-новото завоевание на Марън.
(Сирил Брант се извърна да я изгледа на кръв, а Дан Марън се разкрачи, скръсти ръце на гърдите си, вирна брадичка и загледа като завоевател.)

База?
Това беше цял град. Голям град. Много добре въоръжен град.
Втори пост.
Трети пост.
Постоянно мрежово сканиране.
Дълбоко пространствено издирване.
Еди какво си и незнам ти още какво си проучване.
Майната си знае какво разузнаване.
Нито един външен атом не можеше да навлезе в атмосферата на Крере без Дан Марън да разбере.
На повърхността имаше само добре маскирани врати. Всичко останало беше под земята. Жилищен сектор. Оръжеен сектор. Складове, складове, складове... претъпкани с техника, претъпкани с оръжия...
Летище.
Какво летище? Къде е летището? Няма такова чудо като летище под земята! Отсреща, в онези скали? Там, вътре, в дупките?
Не са дупки. Това са джобове. Всеки джоб е вход за кораб. Естествено, че корабите не могат да летят нагоре-надолу по тунелите в скалите. Те кацат на платформи, които ги внасят и изнасят. Освен другото тези платформи идеално обират вибрациите при кацане и излитане, няма опасност скалите да се срутят и да запушат джобовете. Досега и една песъчинка не се е срутила. И знаеш ли какво е това? Хидравлика. Много старомодна, много евтина и много ефективна хидравлика. На Крере има колкото си искаш вода.- Леонард Пал пъчеше шкембе и го разхождаше напред-назад с гордо самодоволство, докато показваше летището и демонстрираше ресурсите и възможностите на базата пред „гаджето на шефа“.
- Но това са слаби енергии.- възрази тя. Колкото и да беше технически невежа, имаше известна представа за ограниченията на хидравликата, електричеството и другите чудесии с които толкова ѝ се фукаше Пал.
- Е, Кър и Марън са по силните енергии - аз съм по слабите. И Марън специално ме домъкна тук заради тях. Не можеш да отречеш, че където могат, слабите енергии спестяват много пари, а вършат отлична работа.
Тя и не мислеше да го отрича.
- Кой друг, освен теб, домъкна тук Марън толкова специално?
- Кой ли не. Транспортници, пилоти, инженерконструктори, биоинженери, експерти по електроника, оръжейни експерти... който се сетиш.
- Но... но... това никак не е евтино!
- Естествено! Но той е пиратът на пиратите на всички времена! Няма да си отворя устата да го попитам КАК го прави, и ти, ако имаш малко мозък, никога няма да го попиташ и ти!
- Но, но... ЗАЩО изобщо го прави?! ККАКВО прави?! Изгражда армия?! ВОЙНА?!
- Ха, стресна ли се? Или се уплаши? Това е само върхът на айсберга, моето момиче. Още нищо не знаеш. Още не си видяла за какво става въпрос! Военен съюз с Яката, с Карето, с Конолиън, обзалагам се, че в момента преговаря със „Солени градини“, но това, последното, не си го чула от мен, ясно?!