автор: apostola

Луната отдалече се протяга-
земята гали с жълта светлина.
Кълбото долу пояса си стяга
И се завива с въздух- синина

И не заспала в тази вечер земна
Със мисъл през приземните мъгли,
една любов със хубостта неземна
се носи към космичните ъгли.

И гмурка се на Космоса в безкрая
Със ясната си мисъл, но една:
да търси тя пътеката за Рая
И трон за най- почтената жена.