автор: Albatros

... пожелай си тихи нощи, вън снежецът да вали,
в електронните ти пощи вятър да мете с метли,
болки, скърби и тегоби да забравиш в миг един –
в най-зловещите ни доби слизат Господ Бог и Син,
върху твоята възглавка стелват блага светлинка,

сякаш в миг небесна мравка! – милва твоята ръка,
мене може да ме няма – скитник в звездни пустоти,
но – над твоята пижама Сънчо кротко да слети,
с топлинка от моя залез подир твоя кофти ден
нека той да те погали с тиха обич – вместо мен.