Чужд е дъждът.
Тези сълзи са чужди.
Тези мокри дървета навън имат зимно лице.
Няма нужда, повярвай - нямата нужда
е отворила нечие друго сърце.
Хлуе хлад
и дъждът се опитва да влезе,
вятърът се довява,
както винаги вмъква се сам.
Тези гости неканени,
тези гарвани в сивото чезнещи
не познавам, не знам
и изобщо не искам да знам.
Ден неделя. Неволята ляга на прага
като куче и сянка
на нечий промъкнал се в утрото сън -
незапомнен и чужд -
като дъжд, като мрак,
като рамка
на портрета на зимата,
тъй безнежна, безснежна
и бележеща прага отвън.