автор: apostola

Много пътища в живота има-
доброволно тръгнах по един от тях.
В пролет, лято, есен, че и зима
сях, плевих и носех тежко, и не спях...

Стръмнини изкачвах все нагоре,
спусках се надолу в пътя без шейна.
Всякъде откривах, че и зор е...
И за всичко туй си имах и вина.

В този път с упорство аз пътувах
в дъжд и сняг, със ветровете и мъгла.
Нощем светли сънища сънувах,
търсех кришно в балата сено- игла.

Ден след ден по тази земна схема
трупам си годините във гръб зад мен.
Все се каня в дните да се взема
да посрещна най- големия си ден.

Във кадър аз живота си да видя-
сам оценка обективна да му дам.
Със доволство сам да си завидя
дни преди да се запътя аз натам...