автор: d-Zen

Сърцето ми избяга –
издраска по наклона,
хързулна се по ланските листа.
Прецапа през потока,
замери сврака с камък,
залута се през гъстата мъгла.
Избоде се на борови иглички,
покапа кръв по клечки и тревички
и сгуши се да плаче връз мъха…
А аз лежах по гръб и гледах
нагоре някъде… не знам къде…
сърцето ми избяга…