автор: YOTOVAVA

Завързах тишината, да мълчи –
дъжда, когато, смахнат, си говори.
Прогледнали – с ръждясали очи,
навярно по света са много хора.

Разля се после аромат на чай.
В зелено се нагизди светлината.
И аз узрях в сълза на кос през май,
комуто са отрязали крилата.

След толкова погромища и дим
възможно ли е лесно да възкръснеш?
И по-добре сега да помълчим,
сърцето ми преди да се пръснало.

И накъде да тръгна – свят широк,
а недостатъчен за малко обич?
Ако е писано, че ни обича Бог –
написано е с дребен шрифт. И в скоби.