автор: apostola

Случайно с теб се срещнахме отново,
когато ден мустака си плете.
И ти в костюмче светличко и ново
побутваше количка със дете.

А в мене буца в гърло се надигна
и погледа ми в миг се замъгли.
Дали сега коварно да намигна
или сърце ми да се овъгли?

Погледнахме се крадешком в очите
и казахме си "Здрасти" и "Здравей".
Но сякаш скриха се пред мен лъчите
на слънцето- небесният ди джей.

И ти сега- омъжена за него,
разхождаш днеска моето дете...
А всъщност тайно ти от мене взе го
при него то за срам да порасте.