... сякаш с триста невестулки бурята дойде за мъст,
люшна парковите люлки – като подир земетръс,
старите рибарски лодки ги нацепи на трески,
и през дворчетата кротки дъжд потегли на реки,
счупи моя бял прозорец, в стаята ми хлътна с вой,
кестенът – уж, як и чворест, в парка срути се – и той,
не остана здрава пейка! – стъпка туфите с цветя,
сетне изведнъж офейка, с други думи – отлетя,
песничката си фалцетна пяха ветровете в хор,
и, не щеш ли, Варна светна като прана със „Lenor”,
и във Варненския залив, по Гезмето на града –
зимно – утрото погали! – чорлавата ми брада.
10 декемврий 2017 г.
гр. Варна, 8, 15 ч.