автор: gogata622

Трудна прошка

Нима е толкоз трудно да простиш?
Нима е толкоз трудно да забравиш?
Най-лесно е за теб да ме виниш!
Страхуваш ли се за да го направиш

Веднъж ли аз прощавах и мълчах?
Веднъж ли срещах утрото неспала?
За теб тогава най-добрата бях!
И пак така със страст съм те желала!

Заспиваше до мене уморен
а аз притихвах да не се събудиш
и чаках търпеливо ден след ден
като преди отново да ме любиш!

Но ти едва ли ще ме разбереш?
Не си усетил още самотата
когато няма при кого да спреш,
а времето ти чука на вратата!