автор: danubiusfish

Защо наказа ме,Всевишни,
какво ли сторих грешно в този свят,
да гледам как унило и безгрижно
към гибел ближните ми че вървят!

Да гледам как науката загива,
училищата празни,без деца!
Духът ни беден,нищо го не бива,
искосо гледат опнати лица!

Села пустеят,леден вихър гони
прахта по улици безлюдни,сънни
и ситни сълзи там небето рони,
като от майчини очи бездънни!

Немее майката Земя горката,
че синовете я зарязаха тъй леко -
загърбват дом,огнище свято
и бягат,бягат надалеко!

Разруха, колапс, кражби и лъжи,
фалшиви клетви, обещания, фанфари,
народ уплашен,от кого ли ми кажи
не е бил той до днес безсрамно грабен!

Народ без вяра в утрешния ден,
народ, забравил старите уроци,
краката влачи бавно примирен,
с надежда гледа разни мушмуроци!

Защо наказа ме,Всевишни,
децата си да гледам как се мъчат,
защо направи тъй,че гадове излишни,
надменно, присмехулно да се пъчат!

Нима ще си отида с болка,без надежда,
душата ми да скита неспокойна,
делата земни кой ще пренарежда,
прости ,прати ни участ по-достойна!