автор: gogata622

Във чашата утеха не търси !
От нея болката не ще премине !
Не чакай виното да ти прости !
Не чакай времето да те подмине !

Защото споменът ще те боли !
Всяка нощ ще бъде редом с тебе
и ще те буди с нейните очи .
А ти ще бъдеш сам и непотребен

като захвърлена отдавна вещ.
Забравена ! Не нужна ! Не желана !
Запалена и догоряла свещ .
Душа в окови тежки окована !

А споменът боли,боли,боли !
Очите ти ще виждат само нея
сред всичките останали жени !
Сърцето ти за нея ще копнее !

Виното не ще те утеши !
То образа и няма да изтрие и
много,много дълго ще боли !
Сърцето миналото ще попие !

И после с нова сила ще роди
отново спомена и самотата.
Раната все тъй ще си кърви.
И Адът ще се върне във душата !